24 oct 2010, 18:45

Под кривата круша

  Poesía » Otra
754 0 5

Народът е беден,

самотен и тъжен.

Кога ще е гневен?

Отдавна  го лъжат.

 

Намрази земята,

царе не признава.

Гноясала рана

сърцето му става.

 

Не може да хапе,

не иска да пее...

С мизерни заплати

кога ще живее?

 

Хрантути министри,

пои депутати,

без нерви, без мисли

търпи бюрократи.

 

Да бяга на Запад,

да бяга на Изток,

еднаква заплаха

отвред  го притиска.

 

Да хване Балкана

с овце и тояга,

пак трябва колана

до дупка да стяга.

 

И блъска главата

пред банките в криза...

Залага гърба си

и потната риза...

 

И пак отначало -

гради и проклина

управници алчни

и мила родина.

 

Бош лаф му се струва,

Европа  че слуша.

Така ще векува

под кривата круша.

 

2004 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...