Под кривата круша
Народът е беден,
самотен и тъжен.
Кога ще е гневен?
Отдавна го лъжат.
Намрази земята,
царе не признава.
Гноясала рана
сърцето му става.
Не може да хапе,
не иска да пее...
С мизерни заплати
кога ще живее?
Хрантути министри,
пои депутати,
без нерви, без мисли
търпи бюрократи.
Да бяга на Запад,
да бяга на Изток,
еднаква заплаха
отвред го притиска.
Да хване Балкана
с овце и тояга,
пак трябва колана
до дупка да стяга.
И блъска главата
пред банките в криза...
Залага гърба си
и потната риза...
И пак отначало -
гради и проклина
управници алчни
и мила родина.
Бош лаф му се струва,
Европа че слуша.
Така ще векува
под кривата круша.
2004 г.
© Мария Шандуркова All rights reserved.
