Под лозниците
Под лозниците, в злато потопени,
на стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
във залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен,
засвирва песен и добре звучи.
Животът ми на село днес е скромен,
от старо лозе вино се роди.
И капе сокът - бавна, чиста истина,
през цедката на миналите дни.
Душата ми е като стара глина,
попива мъдростта от старини.
И аз оставам тук до сетен дъх,
докрай ще нося моята вселена.
От тоя бряг до онзи скален връх,
една съдба от Странджата пленена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бончо Бончев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
