Под лозниците
Под лозниците, в злато потопени,
на стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
във залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен,
засвирва песен и добре звучи.
Животът ми на село днес е скромен,
от старо лозе вино се роди.
И капе сокът - бавна, чиста истина,
през цедката на миналите дни.
Душата ми е като стара глина,
попива мъдростта от старини.
И аз оставам тук до сетен дъх,
докрай ще нося моята вселена.
От тоя бряг до онзи скален връх,
една съдба от Странджата пленена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
