Под люляка
Жадните ти устни изпиват моите - сладко.
Аз се надигам пак на пръсти
да те целуна пламенно и страстно.
И вплетени две тела в едно,
забравили за всичко, ний
отдали се на чувствата и любовта,
прегръщаме се дълго.
Миг само, а е цяла вечност и вселена.
Усещане за безгранична обич,
пренесена от пролетния вятър
през улици далечни, чак до мен
във парка, под люляка ухаен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ин Вел Todos los derechos reservados
