Под люляка
Жадните ти устни изпиват моите - сладко.
Аз се надигам пак на пръсти
да те целуна пламенно и страстно.
И вплетени две тела в едно,
забравили за всичко, ний
отдали се на чувствата и любовта,
прегръщаме се дълго.
Миг само, а е цяла вечност и вселена.
Усещане за безгранична обич,
пренесена от пролетния вятър
през улици далечни, чак до мен
във парка, под люляка ухаен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ин Вел Всички права запазени
