Под онова дърво
Чуваш ли шума на листата
на това дърво остаряло?
Вековни корени впило в земята,
то хиляди любови е събрало.
И ние с тебе тук се спирахме,
прегръщахме се и се смяхме,
окапалите листа събирахме
и за бъдещето си мечтаехме.
Имената си дълбаехме в кората,
гонехме се под клоните широки.
В ритъм тупкаха ни сърцата
на споделените ни чувства дълбоки.
Днес отново от тук минавам,
но вече не със тебе - сама,
в онази двойка нас разпознавам
и за миг си спомням любовта,
как до късно стояхме двама,
как събрала ни бе нашата съдба,
днес само споменът остана
и онези две издълбани имена.
на това дърво остаряло?
Вековни корени впило в земята,
то хиляди любови е събрало.
И ние с тебе тук се спирахме,
прегръщахме се и се смяхме,
окапалите листа събирахме
и за бъдещето си мечтаехме.
Имената си дълбаехме в кората,
гонехме се под клоните широки.
В ритъм тупкаха ни сърцата
на споделените ни чувства дълбоки.
Днес отново от тук минавам,
но вече не със тебе - сама,
в онази двойка нас разпознавам
и за миг си спомням любовта,
как до късно стояхме двама,
как събрала ни бе нашата съдба,
днес само споменът остана
и онези две издълбани имена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Насето Todos los derechos reservados
