насето_88 (Насето)
60 328
1 мар. 2007 г., 09:02

Под онова дърво 

  Поэзия
768 0 4
Чуваш ли шума на листата
на това дърво остаряло?
Вековни корени впило в земята,
то хиляди любови е събрало.

И ние с тебе тук се спирахме,
прегръщахме се и се смяхме,
окапалите листа събирахме
и за бъдещето си мечтаехме.

Имената си дълбаехме в кората,
гонехме се под клоните широки.
В ритъм тупкаха ни сърцата
на споделените ни чувства дълбоки.

Днес отново от тук минавам,
но вече не със тебе - сама,
в онази двойка нас разпознавам
и за миг си спомням любовта,

как до късно стояхме двама,
как събрала ни бе нашата съдба,
днес само споменът остана
и онези две издълбани имена.

© Насето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??