5 ago 2009, 22:31

Под роклята ми

  Poesía » Otra
1.1K 0 7

Олицетворение си на небето

и облаците са сгъстени от парфюм,

с когото вечер стягаш ме на канапето

и изгубвам под възглавниците ум.

 

Олицетворение си на земята

от дълбините ù се лее бистрата вода,

от която се напивам в пот облята,

отскубнала снага - от твоята снага.

 

Олицетворение си на морето.

Осоляваш, пръскаш ме със водорасли,

разказваш бързичко за битието,

а тялото ти не престава да ме блазни.

 

Олицетворение си на съдбата

Непредсказуемо владееш островче от мен,

тегнещ в задуха на самотата

и под роклята ми, сделана от лен.

 

11.06.2009

сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...