5 ago 2009, 22:31

Под роклята ми

  Poesía » Otra
1.1K 0 7

Олицетворение си на небето

и облаците са сгъстени от парфюм,

с когото вечер стягаш ме на канапето

и изгубвам под възглавниците ум.

 

Олицетворение си на земята

от дълбините ù се лее бистрата вода,

от която се напивам в пот облята,

отскубнала снага - от твоята снага.

 

Олицетворение си на морето.

Осоляваш, пръскаш ме със водорасли,

разказваш бързичко за битието,

а тялото ти не престава да ме блазни.

 

Олицетворение си на съдбата

Непредсказуемо владееш островче от мен,

тегнещ в задуха на самотата

и под роклята ми, сделана от лен.

 

11.06.2009

сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...