Олицетворение си на небето
и облаците са сгъстени от парфюм,
с когото вечер стягаш ме на канапето
и изгубвам под възглавниците ум.
Олицетворение си на земята
от дълбините ù се лее бистрата вода,
от която се напивам в пот облята,
отскубнала снага - от твоята снага.
Олицетворение си на морето.
Осоляваш, пръскаш ме със водорасли,
разказваш бързичко за битието,
а тялото ти не престава да ме блазни.
Олицетворение си на съдбата
Непредсказуемо владееш островче от мен,
тегнещ в задуха на самотата
и под роклята ми, сделана от лен.
11.06.2009
сливен
© Мир Всички права запазени
Прегръдки