5.08.2009 г., 22:31

Под роклята ми

1.1K 0 7

Олицетворение си на небето

и облаците са сгъстени от парфюм,

с когото вечер стягаш ме на канапето

и изгубвам под възглавниците ум.

 

Олицетворение си на земята

от дълбините ù се лее бистрата вода,

от която се напивам в пот облята,

отскубнала снага - от твоята снага.

 

Олицетворение си на морето.

Осоляваш, пръскаш ме със водорасли,

разказваш бързичко за битието,

а тялото ти не престава да ме блазни.

 

Олицетворение си на съдбата

Непредсказуемо владееш островче от мен,

тегнещ в задуха на самотата

и под роклята ми, сделана от лен.

 

11.06.2009

сливен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...