5 авг. 2009 г., 22:31

Под роклята ми

1.1K 0 7

Олицетворение си на небето

и облаците са сгъстени от парфюм,

с когото вечер стягаш ме на канапето

и изгубвам под възглавниците ум.

 

Олицетворение си на земята

от дълбините ù се лее бистрата вода,

от която се напивам в пот облята,

отскубнала снага - от твоята снага.

 

Олицетворение си на морето.

Осоляваш, пръскаш ме със водорасли,

разказваш бързичко за битието,

а тялото ти не престава да ме блазни.

 

Олицетворение си на съдбата

Непредсказуемо владееш островче от мен,

тегнещ в задуха на самотата

и под роклята ми, сделана от лен.

 

11.06.2009

сливен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...