Регина (Радост Даскалова)
374 1425
18 nov 2009, 15:16  

Под шапитото на цирка 

  Poesía » Otra
848 0 16

Възвратният клапан на моята фигура

опази и този път цирка от срутване.

Умря ми лъвът, но от старост бе сигурно...

Разминах се тънко - без повече трупове.

Останаха нощем очите на тигрите

да светят сред мрака - зелени елмази,

и в мен да се взират с беззвучното питане -

къде е и как да се върнат във Азия.

 

Пред смяна, въжетата на еквилибристите -

едва ги удържат от пренатягане.

И никаква помощ! - Илюзионистите

се имат най-малко от ранга на магове.

Маестрото кара предимно на тушове,

за ноти дори не е чувал оркестърът,

от път шапитото ни е изтърбушено,

а долу, в манежа - до шия оплескано.

Висят от тавана с часове акробатите,

дресьорите клинчат от репетиции,

а после е пълно фиаско спектакълът

и пишат за нас негативи критиците.

Добре, че е вечер лоялната публика -

смехът на децата с очи екзалтирани,

та още не сме се затрили и срутили -

на някого нужен е все още циркът ни...

 

Как нощем мълча - знаят само гримьорните.

И колко е жалък мъжът в огледалото -

сълзи му размазват лицето, а порите

не пускат грима и запазват от бялото.

 

И мене, и цирка ми там, под прожектора,

опазва лицето ми - марка на шоуто.

Червеният нос не върви на директора,

но смях е възвратният клапан на клоуна.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??