18 нояб. 2009 г., 15:16  

Под шапитото на цирка 

  Поэзия » Другая
890 0 16
Възвратният клапан на моята фигура
опази и този път цирка от срутване.
Умря ми лъвът, но от старост бе сигурно...
Разминах се тънко - без повече трупове.
Останаха нощем очите на тигрите
да светят сред мрака - зелени елмази,
и в мен да се взират с беззвучното питане -
къде е и как да се върнат във Азия.
Пред смяна, въжетата на еквилибристите -
едва ги удържат от пренатягане.
И никаква помощ! - Илюзионистите
се имат най-малко от ранга на магове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Все права защищены

Предложения
: ??:??