Nov 18, 2009, 3:16 PM  

Под шапитото на цирка 

  Poetry » Other
896 0 16
Възвратният клапан на моята фигура
опази и този път цирка от срутване.
Умря ми лъвът, но от старост бе сигурно...
Разминах се тънко - без повече трупове.
Останаха нощем очите на тигрите
да светят сред мрака - зелени елмази,
и в мен да се взират с беззвучното питане -
къде е и как да се върнат във Азия.
Пред смяна, въжетата на еквилибристите -
едва ги удържат от пренатягане.
И никаква помощ! - Илюзионистите
се имат най-малко от ранга на магове. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Random works
: ??:??