7 feb 2021, 20:26

Под сламения покрив

  Poesía » Civil
727 0 1

ПОД СЛАМЕНИЯ ПОКРИВ

 

Под покрива на сламена къщурка,

в сакарско село аз съм се родил

и в песента на мамината хурка

на щастието дните съм открил.

 

Земята родна давала ми сила,

Балканът за Инджето ми е пял.

Една мечта ме светла озарила –

света да видя по-красив и бял.

 

И тръгнал съм по трудните пътеки

мечти да сея, радост, красота –

да може в мене да намери всеки

частица нежност, обич, доброта.

 

Животът ми така до днес премина,

но аз не сбъднах своята мечта.

Светът остана си сурова глина,

заровена безчувствена в пръста.

 

Не са шега човешките ни нрави,

не се променят за един живот.

На злото нишките са тъй корави,

че още ни държат в жесток хомот.

 

Но има нещо истинско, голямо,

което ни дарява мир и благодат –

едно другарско всеотдайно рамо,

една любов за целия ни свят.

 

С любов да съградим живота –

това е за човека мъдростта.

Минава тя през кръста на Голгота

и стига чак до Вечността.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...