ПОД СЛАМЕНИЯ ПОКРИВ

Под покрива на сламена къщурка,

в сакарско село аз съм се родил

и в песента на мамината хурка

на щастието дните съм открил.

Земята родна давала ми сила,

Балканът за Инджето ми е пял.

Една мечта ме светла озарила –

света да видя по-красив и бял.

И тръгнал съм по трудните пътеки

мечти да сея, радост, красота –

да може в мене да намери всеки

частица нежност, обич, доброта.

Животът ми така до днес премина,

но аз не сбъднах своята мечта.

Светът остана си сурова глина,

заровена безчувствена в пръста.

Не са шега човешките ни нрави,

не се променят за един живот.

На злото нишките са тъй корави,

че още ни държат в жесток хомот.

Но има нещо истинско, голямо,

което ни дарява мир и благодат –

едно другарско всеотдайно рамо,

една любов за целия ни свят.

С любов да съградим живота –

това е за човека мъдростта.

Минава тя през кръста на Голгота

и стига чак до Вечността.