28 nov 2014, 1:19  

Под стария явор

  Poesía » Otra
1.1K 1 9

https://www.youtube.com/watch?v=RVVEEtlmSEg&sns=fb

 

Тъй студено е,  мигат унесени,

Две тъжни очи две светулки

Аз тихо открехнах завесите,

И гледах те в тъмното дълго.

 

Луната бе пълна - бе Амфора.

Звездите в нощта – като виното.

И мислех си „ като Ариадна е „

С очи насълзени, малинови.

 

И сякаш с цвета на звездите 

посети в небето, а вятъра - 

сълзите ти бършеше тихо ,

докато валяха листата му...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...