28 нояб. 2014 г., 01:19  

Под стария явор

1.1K 1 9

https://www.youtube.com/watch?v=RVVEEtlmSEg&sns=fb

 

Тъй студено е,  мигат унесени,

Две тъжни очи две светулки

Аз тихо открехнах завесите,

И гледах те в тъмното дълго.

 

Луната бе пълна - бе Амфора.

Звездите в нощта – като виното.

И мислех си „ като Ариадна е „

С очи насълзени, малинови.

 

И сякаш с цвета на звездите 

посети в небето, а вятъра - 

сълзите ти бършеше тихо ,

докато валяха листата му...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...