Не се съмнявай в мене, мило.
Моля ти се, ти недей.
Макар че аз съмнявах се във тебе,
ти недей ме обвинявай пак.
Зная, че в моменти трудни сигурно намираш се сега,
но позволи ми, мило
мое, аз до теб да бъда повече от досега.
Трябва да си вярваме един на друг
и повече любов да има тук.
Старая се да съм мъжът със главно М,
но понякога се случва и това – да
съм глупакът, наранил те, с главно Г.
Извинявай, миличко,
наистина си ти за мен онази светлина,
която озарява мрачния ми ден.
Може да съм много мил,
а в следващия миг и малко груб,
но единствено за теб го правя,
защото от любов гори сега моето сърце,
лудо е по теб така.
Няма вечно да е така,
аз да се съмнявам във любимата за мен жена.
Но със мен се случва онова,
за което аз ще те обичам,
дори да съм на края на света.
© Борислав Александров Todos los derechos reservados