Jan 9, 2021, 9:15 AM

Под съмнение 

  Poetry » Love
350 1 0

Не се съмнявай в мене, мило.
Моля ти се, ти недей.
Макар че аз съмнявах се във тебе,
ти недей ме обвинявай пак.
Зная, че в моменти трудни сигурно намираш се сега, 
но позволи ми, мило
мое, аз до теб да бъда повече от досега.
Трябва да си вярваме един на друг 
и повече любов да има тук.
Старая се да съм мъжът със главно М, 
но понякога се случва и това – да 
съм глупакът, наранил те, с главно Г.
Извинявай, миличко,
наистина си ти за мен онази светлина, 
която озарява мрачния ми ден.
Може да съм много мил, 
а в следващия миг и малко груб, 
но единствено за теб го правя, 
защото от любов гори сега моето сърце, 
лудо е по теб така.
Няма вечно да е така, 
аз да се съмнявам във любимата за мен жена.
Но със мен се случва онова, 
за което аз ще те обичам, 
дори да съм на края на света.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??