Шамари, шамари, шамари.

Обичам шума.

И тишината.

Като отсъствие на шум.

Обичам липсата.

Здрависвам те с престорени длани.

Липсваше им малко влажност.

Четири мероприятия.

Пропуснах.

Взриви ума ми.

Изобщо беше ли при мен?

Не те познах.

Късаш ми звездите.

От очите ми изтръгваш

и последната дъга.

Открадна ми покоя.

Как очакваш да заспя?

Трупам порои, градя.

Няма да чувам.

Не искам да слушам.

Тишината ме вали.

От твоите уста издишам.

Гмуркам се в очите на дете,

за да се върна пак.

При себе си.

Шамар.

Шамар.

Ступор.