30 июл. 2009 г., 09:40

Под тревата

725 0 0

Шамари, шамари, шамари.

Обичам шума.

И тишината.

Като отсъствие на шум.

Обичам липсата.

Здрависвам те с престорени длани.

Липсваше им малко влажност.

Четири мероприятия.

Пропуснах.

Взриви ума ми.

Изобщо беше ли при мен?

Не те познах.

Късаш ми звездите.

От очите ми изтръгваш

и последната дъга.

Открадна ми покоя.

Как очакваш да заспя?

Трупам порои, градя.

Няма да чувам.

Не искам да слушам.

Тишината ме вали.

От твоите уста издишам.

Гмуркам се в очите на дете,

за да се върна пак.

При себе си.

Шамар.

Шамар.

Ступор.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пълнолуние Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....