30 июл. 2009 г., 09:40

Под тревата

727 0 0

Шамари, шамари, шамари.

Обичам шума.

И тишината.

Като отсъствие на шум.

Обичам липсата.

Здрависвам те с престорени длани.

Липсваше им малко влажност.

Четири мероприятия.

Пропуснах.

Взриви ума ми.

Изобщо беше ли при мен?

Не те познах.

Късаш ми звездите.

От очите ми изтръгваш

и последната дъга.

Открадна ми покоя.

Как очакваш да заспя?

Трупам порои, градя.

Няма да чувам.

Не искам да слушам.

Тишината ме вали.

От твоите уста издишам.

Гмуркам се в очите на дете,

за да се върна пак.

При себе си.

Шамар.

Шамар.

Ступор.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пълнолуние Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...