Под звездната омая на вечер замечтана,
обгърнати от любовта ни, докосвам твоята душа.
А устните ни нежно се сливат и пият от нектара
на вечната любов и музата, незнайно от къде
пак при мене долетя, за да напиша този стих
под нежната омая на нощта...Ето невидимо
се сливат душите и искрят в огъня на любовта...
Обич, топлина и магнетичност – като вълшебно сияние
изпълва дните ни, сетивата ни са отворени един за друг,
без условности и без прегради, по невидимата спирала
на вселената всеки от нас е открил липсващата половина
и е запълнил празнотата, хармония от чувства ни връхлита ...