26 may 2014, 9:55

Подай на себе си ръка

1.4K 0 23

ПОДАЙ НА СЕБЕ СИ РЪКА

 

Таиш тишината дълбоко,

където и птици мълчат…

Вълните безшумно с прибоя

прегръщат живот в кръговрат.

 

Безбожен светът е отвънка.

Дървета обрекли се в мрак,

сънуват съня си потънали

са в сянка на своя си знак.

 

Под тях и цветята цъфтят си,

излъчват присъщ аромат,

и пъстра дъга на Земята,

обличат безсмислие в цвят.

 

И пълни се бездната в синьо,

съзнание – бистра река,

потокът на собствена сила –

на Себе си даваш ръка.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Санвали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Роси, Доника!
  • Прекрасен стих. А финалът....истински и внушаващ сила. Поздрави, Сан.
  • Силна философска творба!
  • Благодаря ви, Анна, Вал!

    Усмихнат ден на всички!
  • Ръка подаваме - света,
    на всичките деца - мира,
    пътуваме натам,напред,
    пътуваме във своя ред.

    Ръка подаваме,нали,
    на себе си,на теб дори,
    и пак така ще ни боли,
    че може би,ще сме сами...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...