Sanvali (Санвали)
48 3337
26 may 2014, 9:55

Подай на себе си ръка 

  Poesía » Filosófica
1150 0 23

ПОДАЙ НА СЕБЕ СИ РЪКА

 

Таиш тишината дълбоко,

където и птици мълчат…

Вълните безшумно с прибоя

прегръщат живот в кръговрат.

 

Безбожен светът е отвънка.

Дървета обрекли се в мрак,

сънуват съня си потънали

са в сянка на своя си знак.

 

Под тях и цветята цъфтят си,

излъчват присъщ аромат,

и пъстра дъга на Земята,

обличат безсмислие в цвят.

 

И пълни се бездната в синьо,

съзнание – бистра река,

потокът на собствена сила –

на Себе си даваш ръка.

 

 

© Санвали Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Роси, Доника!
  • Прекрасен стих. А финалът....истински и внушаващ сила. Поздрави, Сан.
  • Силна философска творба!
  • Благодаря ви, Анна, Вал!

    Усмихнат ден на всички!
  • Ръка подаваме - света,
    на всичките деца - мира,
    пътуваме натам,напред,
    пътуваме във своя ред.

    Ръка подаваме,нали,
    на себе си,на теб дори,
    и пак така ще ни боли,
    че може би,ще сме сами...
  • Благодаря ви за философското тълкуване на стиха и разбирането към поезията ми.

    Поздрави на всички и "Подайте на Себе си ръка"

    Имайте прекрасен ден!
  • Харесах... Поздрав!...
  • "И пълни се бездната в синьо,

    съзнание – бистра река,

    потокът на собствена сила –

    на Себе си даваш ръка."
    ..............................................
    Оригинален стих, стилни и силни метафори,
    актуално и мъдро послание! Поэдрави!
  • На мен ми допада факта, че всеки си тълкува парадокса, пречупен през вътрешното си светоусещане и сетивност. За мен вълните прегръщат безшумно, въпреки че се разбиват с трясък, защото простичко казано такъв е живота - колкото и да крещиш и трещиш никой няма да те чуе, защото можеш да разчиташ само на себе си.
    Сънче, може и да не съм права, но така го усетих и ми хареса!
  • Браво, много вярно си го казала !
  • Интересни мисли, скрити в безкрайните вселенски простори и непроходими гори на вътрешната душевност.И все пак бих се осмелил да тълкувам някои думи и изрази, пречупени през моя светоглед:Тишината, вълните, цветята,дърветата, бездната,реката,потокът - чист символизъм в посока на себепречистване от заобикалящата действителност с наченки на плуваща градация!Да направя разбор на повтарящата се картина/ " Вълните,безшумно с прибоя превръщат живот в кръговрат"/ от гледна точка на парадокса,причино-следствеността и видимата и невидима връзка между съдържани и форма ще ми отнеме много време, но най-общо:- Санвали......нагазваш в дълбоки води!!Това ми звучи като: Гора зашуми, вятър повее..."По конкретно, колкото и странно да звучи самата вълна, като цяло, съставена от отделни капчици/молекули вода/ е тиха по своята същност,подобно е физичното състояние на брега и скалите.Вятъра е енергията, силата, която буквално озвучава кротката и тиха капчица/вълната/,блъскайки я в преградата,раздробявайки цялото на основните му състявни части,превръщайки ги отново и отново в "част-цяло-част-цяло", в един непрестанен живителен кръговрат.Това е от гледна точка на формалната логика и физиката , а от гледна точка на метафизиката- на вътрешната душевност, която трепти с честотата на своята космическа нагласа...Санвали!! -ти знаеш какво си вложила в скрития смисъл, а ние-другите, само да предполагаме!!!
  • Създала си стихотворение, което буди дълбок размисъл! Много силна творба! Поздрав!
  • Стихотворение, написано с много дълбок замисъл и шестица е най-ниската оценка, която може да му се даде!!! Има и поетичност и провокира към размисъл! Сърдечни поздрави от мен, Санвали!
  • Исус посочил, че втората по важност заповед е: „Обичай ближния си както себе си.“ (Матей 22:39)
    Най-трудното е да обичаме себе си и да подадем на себе си ръка, но не е невъзможно.

    Поздравление за идеята!
  • Красиво творение си създалаПоздрави!
  • Много ми хареса.Ако човек не вярва на себеси...То на кого тогава!!!Поздрав!!!
  • Почувствах безсмислието и силата! Харесах картината! Въздействащо1
  • охх...това е най-трудното.
    поздравления за идеята!
  • Самопознанието, самопостигането и самонадскачането са привилегия на смелите и силните души.
    Поздравления!
  • Ето една философия, когато много ми допада - човек трябва и себе си да обича, и сам да си е майка, и баща. Стих и половина!
  • Последният куплет странно широк,
    пространствено–позитивен шок!
    Приятен стих!
  • Споделям мнението на Мисана. Хареса ми осъзнаването на парадокса Санвали!
  • Хубава идея - да подадеш на себе си ръка. В стил барон Мюнхаузен, който сам се изтегля, хващайки се за косите си. Но тук нещата имат и философско и поетично измерение. От досега прочетените от мен твои стихотворения, Санвали, това е най-парадоксално и като идея и като изказ. Силно ми импонира точно такава - нешаблонна поезия.

    "Вълните безшумно с прибоя прегръщат живот в кръговрат."

    Отличен образ! Който е гледал филма на Бондарчук "Ватерло" лесно ще дешифрира образа ти /във филма прибоя на вълните бе от конски гриви с обеззвучени монументални сцени - сякаш извън времето/.

    Поздравление за прекрасното стихотворение и нови поетични находки през тази седмица ти желая!: Мисана
Propuestas
: ??:??