26.05.2014 г., 9:55 ч.
Подай на себе си ръка
ПОДАЙ НА СЕБЕ СИ РЪКА
Таиш тишината дълбоко,
където и птици мълчат…
Вълните безшумно с прибоя
прегръщат живот в кръговрат.
Безбожен светът е отвънка.
Дървета обрекли се в мрак,
сънуват съня си потънали
са в сянка на своя си знак.
Под тях и цветята цъфтят си,
излъчват присъщ аромат,
и пъстра дъга на Земята,
обличат безсмислие в цвят.
И пълни се бездната в синьо,
съзнание – бистра река,
потокът на собствена сила –
на Себе си даваш ръка.
© Санвали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви, Роси, Доника!
-
Прекрасен стих. А финалът....истински и внушаващ сила. Поздрави, Сан.
-
Силна философска творба!
-
Благодаря ви, Анна, Вал!
Усмихнат ден на всички! -
Ръка подаваме - света,
на всичките деца - мира,
пътуваме натам,напред,
пътуваме във своя ред.
Ръка подаваме,нали,
на себе си,на теб дори,
и пак така ще ни боли,
че може би,ще сме сами... -
Благодаря ви за философското тълкуване на стиха и разбирането към поезията ми.
Поздрави на всички и "Подайте на Себе си ръка"
Имайте прекрасен ден! -
Харесах... Поздрав!...
-
"И пълни се бездната в синьо,
съзнание – бистра река,
потокът на собствена сила –
на Себе си даваш ръка."
..............................................
Оригинален стих, стилни и силни метафори,
актуално и мъдро послание! Поэдрави! -
На мен ми допада факта, че всеки си тълкува парадокса, пречупен през вътрешното си светоусещане и сетивност. За мен вълните прегръщат безшумно, въпреки че се разбиват с трясък, защото простичко казано такъв е живота - колкото и да крещиш и трещиш никой няма да те чуе, защото можеш да разчиташ само на себе си.
Сънче, може и да не съм права, но така го усетих и ми хареса! -
Браво, много вярно си го казала !
-
Интересни мисли, скрити в безкрайните вселенски простори и непроходими гори на вътрешната душевност.И все пак бих се осмелил да тълкувам някои думи и изрази, пречупени през моя светоглед:Тишината, вълните, цветята,дърветата, бездната,реката,потокът - чист символизъм в посока на себепречистване от заобикалящата действителност с наченки на плуваща градация!Да направя разбор на повтарящата се картина/ " Вълните,безшумно с прибоя превръщат живот в кръговрат"/ от гледна точка на парадокса,причино-следствеността и видимата и невидима връзка между съдържани и форма ще ми отнеме много време, но най-общо:- Санвали......нагазваш в дълбоки води!!Това ми звучи като: Гора зашуми, вятър повее..."По конкретно, колкото и странно да звучи самата вълна, като цяло, съставена от отделни капчици/молекули вода/ е тиха по своята същност,подобно е физичното състояние на брега и скалите.Вятъра е енергията, силата, която буквално озвучава кротката и тиха капчица/вълната/,блъскайки я в преградата,раздробявайки цялото на основните му състявни части,превръщайки ги отново и отново в "част-цяло-част-цяло", в един непрестанен живителен кръговрат.Това е от гледна точка на формалната логика и физиката , а от гледна точка на метафизиката- на вътрешната душевност, която трепти с честотата на своята космическа нагласа...Санвали!! -ти знаеш какво си вложила в скрития смисъл, а ние-другите, само да предполагаме!!!
-
Създала си стихотворение, което буди дълбок размисъл! Много силна творба! Поздрав!
-
Стихотворение, написано с много дълбок замисъл и шестица е най-ниската оценка, която може да му се даде!!! Има и поетичност и провокира към размисъл! Сърдечни поздрави от мен, Санвали!
-
Исус посочил, че втората по важност заповед е: „Обичай ближния си както себе си.“ (Матей 22:39)
Най-трудното е да обичаме себе си и да подадем на себе си ръка, но не е невъзможно.
Поздравление за идеята! -
Красиво творение си създала
Поздрави! -
Много ми хареса.Ако човек не вярва на себеси...То на кого тогава!!!Поздрав!!!
-
Почувствах безсмислието и силата! Харесах картината! Въздействащо1
-
охх...това е най-трудното.
поздравления за идеята! -
Самопознанието, самопостигането и самонадскачането са привилегия на смелите и силните души.
Поздравления! -
Ето една философия, когато много ми допада - човек трябва и себе си да обича, и сам да си е майка, и баща. Стих и половина!
-
Последният куплет странно широк,
пространствено–позитивен шок!
Приятен стих! -
Споделям мнението на Мисана. Хареса ми осъзнаването на парадокса Санвали!
-
Хубава идея - да подадеш на себе си ръка. В стил барон Мюнхаузен, който сам се изтегля, хващайки се за косите си. Но тук нещата имат и философско и поетично измерение. От досега прочетените от мен твои стихотворения, Санвали, това е най-парадоксално и като идея и като изказ. Силно ми импонира точно такава - нешаблонна поезия.
"Вълните безшумно с прибоя прегръщат живот в кръговрат."
Отличен образ! Който е гледал филма на Бондарчук "Ватерло" лесно ще дешифрира образа ти /във филма прибоя на вълните бе от конски гриви с обеззвучени монументални сцени - сякаш извън времето/.
Поздравление за прекрасното стихотворение и нови поетични находки през тази седмица ти желая!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
