26.05.2014 г., 9:55

Подай на себе си ръка

1.4K 0 23

ПОДАЙ НА СЕБЕ СИ РЪКА

 

Таиш тишината дълбоко,

където и птици мълчат…

Вълните безшумно с прибоя

прегръщат живот в кръговрат.

 

Безбожен светът е отвънка.

Дървета обрекли се в мрак,

сънуват съня си потънали

са в сянка на своя си знак.

 

Под тях и цветята цъфтят си,

излъчват присъщ аромат,

и пъстра дъга на Земята,

обличат безсмислие в цвят.

 

И пълни се бездната в синьо,

съзнание – бистра река,

потокът на собствена сила –

на Себе си даваш ръка.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Роси, Доника!
  • Прекрасен стих. А финалът....истински и внушаващ сила. Поздрави, Сан.
  • Силна философска творба!
  • Благодаря ви, Анна, Вал!

    Усмихнат ден на всички!
  • Ръка подаваме - света,
    на всичките деца - мира,
    пътуваме натам,напред,
    пътуваме във своя ред.

    Ръка подаваме,нали,
    на себе си,на теб дори,
    и пак така ще ни боли,
    че може би,ще сме сами...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...