ПОДАЙ НА СЕБЕ СИ РЪКА
Таиш тишината дълбоко,
където и птици мълчат…
Вълните безшумно с прибоя
прегръщат живот в кръговрат.
Безбожен светът е отвънка.
Дървета обрекли се в мрак,
сънуват съня си потънали
са в сянка на своя си знак.
Под тях и цветята цъфтят си,
излъчват присъщ аромат,
и пъстра дъга на Земята,
обличат безсмислие в цвят.
И пълни се бездната в синьо,
съзнание – бистра река,
потокът на собствена сила –
на Себе си даваш ръка.
© Санвали All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
