ПОДАЙ НА СЕБЕ СИ РЪКА
Таиш тишината дълбоко,
където и птици мълчат…
Вълните безшумно с прибоя
прегръщат живот в кръговрат.
Безбожен светът е отвънка.
Дървета обрекли се в мрак,
сънуват съня си потънали
са в сянка на своя си знак.
Под тях и цветята цъфтят си,
излъчват присъщ аромат,
и пъстра дъга на Земята,
обличат безсмислие в цвят.
И пълни се бездната в синьо,
съзнание – бистра река,
потокът на собствена сила –
на Себе си даваш ръка.
© Санвали All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
