12 mar 2016, 6:25

Подай ръка

  Poesía » Otra
960 0 7

Видях те търсеше пътека,

чух че викаше подай ръка.

Сълза се стичаше полека,

в очите блесна малко живинка.

Колко ли? Понякога е нужно,

в душата сила някой да ти влей.

Недей гледа живота без надежда.

без борба не ще се оцелей.

Дори и  късно пътя се намира,

понякога с тъга достига се върха.

Нима е нужно да се абдикира?

Дори за миг понякога да спре дъха.

Свещичка палиш ти в тъмнината,

изпаднала в поредната беда.

   Отчаяна дори се луташ в гората,

ръка подавам ти недей страда.

                                                                 В.Й.   11.03.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотна хрумка - моля те малко го пипни - в ритъм и последните редчета в римите! Читателят леко се препъва!
    P.S.
    Приеми го като идея, не като съвет! Аз също пропускам ритъма и трябва друг да ме коригира!
  • Благодаря за коментарите!
  • Харесах! Поздрави!
  • Хубаво стихотворение. Поздрав, Василе!
    П.П. Струва ми се, че е по-правилно да бъде:

    Колко ли понякога е нужно,
    в душата сила някой да ти влей?

    Както и:

    "Отчаяна дори се луташ във гората"
  • "Колко ли? Понякога е нужно,
    в душата сила някой да ти влей."
    Харесах! Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...