Подай ръка

Поезия » Друга

955 0 7

Видях те търсеше пътека,

чух че викаше подай ръка.

Сълза се стичаше полека,

в очите блесна малко живинка.

Колко ли? Понякога е нужно,

в душата сила някой да ти влей.

Недей гледа живота без надежда.

без борба не ще се оцелей.

Дори и късно пътя се намира,

понякога с тъга достига се върха.

Нима е нужно да се абдикира?

Дори за миг понякога да спре дъха.

Свещичка палиш ти в тъмнината,

изпаднала в поредната беда.

Отчаяна дори се луташ в гората,

ръка подавам ти недей страда.

В.Й. 11.03.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

hapka-kapka (Десислава Вълова)

Страхотна хрумка - моля те малко го пипни - в ритъм и последните редчета в римите! Читателят леко се препъва!
P.S.
Приеми го като идея, не като съвет! Аз също пропускам ритъма и трябва друг да ме коригира!

2016-03-12T18:48:47+02:00
diad011 (Васил Йотов)

Благодаря за коментарите!

2016-03-12T14:24:09+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Харесах! Поздрави!

2016-03-12T10:34:37+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Хубаво стихотворение. Поздрав, Василе!
П.П. Струва ми се, че е по-правилно да бъде:

Колко ли понякога е нужно,
в душата сила някой да ти влей?

Както и:

"Отчаяна дори се луташ във гората"

2016-03-12T08:49:50+02:00
Веси_Еси (Еси)

"Колко ли? Понякога е нужно,
в душата сила някой да ти влей."
Харесах! Поздрави!

2016-03-12T07:34:57+02:00