diad011 (Васил Йотов)
232 280
12 мар. 2016 г., 06:25

Подай ръка 

  Поэзия » Другая
809 0 7

Видях те търсеше пътека,

чух че викаше подай ръка.

Сълза се стичаше полека,

в очите блесна малко живинка.

Колко ли? Понякога е нужно,

в душата сила някой да ти влей.

Недей гледа живота без надежда.

без борба не ще се оцелей.

Дори и  късно пътя се намира,

понякога с тъга достига се върха.

Нима е нужно да се абдикира?

Дори за миг понякога да спре дъха.

Свещичка палиш ти в тъмнината,

изпаднала в поредната беда.

   Отчаяна дори се луташ в гората,

ръка подавам ти недей страда.

                                                                 В.Й.   11.03.2016г.

© Васил Йотов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотна хрумка - моля те малко го пипни - в ритъм и последните редчета в римите! Читателят леко се препъва!
    P.S.
    Приеми го като идея, не като съвет! Аз също пропускам ритъма и трябва друг да ме коригира!
  • Благодаря за коментарите!
  • Харесах! Поздрави!
  • Хубаво стихотворение. Поздрав, Василе!
    П.П. Струва ми се, че е по-правилно да бъде:

    Колко ли понякога е нужно,
    в душата сила някой да ти влей?

    Както и:

    "Отчаяна дори се луташ във гората"
  • "Колко ли? Понякога е нужно,
    в душата сила някой да ти влей."
    Харесах! Поздрави!
  • Съгласен съм с Йоана. Благородство и доброта...
  • Жест на добър човек...
Предложения
: ??:??