7 mar 2008, 18:23

Подари ми това

925 0 1
Огън топлина разлива
в камина, опушена, сива.
Меки кожи по земята са разстлани,
две ръце жадно омотани...
зеленото - в две очи засмяни...
Червено вино горчиво,
тяло в тяло...
почти колебливо...
Ръка в ръка се впила,
страстта подушила ги била.
Очи са слепи.
Уши са глухи.
Ръцете бесни.
Крака се вплели.
Вода се потича.
Страстта се стича.
Кожа у кожа е опряна,
любовта с вино е заляна.
Звезди се реят в черното небе.
Страстта им тлее,
удовлетворени вече ще са те.
Луната впива ноктите си жално.
Нощта припява тихичко, нахално.
Сънят докосва две сънени тела,
до тях заспала е покорно и страстта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...