7 мар. 2008 г., 18:23

Подари ми това

924 0 1
Огън топлина разлива
в камина, опушена, сива.
Меки кожи по земята са разстлани,
две ръце жадно омотани...
зеленото - в две очи засмяни...
Червено вино горчиво,
тяло в тяло...
почти колебливо...
Ръка в ръка се впила,
страстта подушила ги била.
Очи са слепи.
Уши са глухи.
Ръцете бесни.
Крака се вплели.
Вода се потича.
Страстта се стича.
Кожа у кожа е опряна,
любовта с вино е заляна.
Звезди се реят в черното небе.
Страстта им тлее,
удовлетворени вече ще са те.
Луната впива ноктите си жално.
Нощта припява тихичко, нахално.
Сънят докосва две сънени тела,
до тях заспала е покорно и страстта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...