19 jun 2012, 11:02

Подарък

  Poesía
976 0 6

                         на Катерина

Вълнуваща, дълбока, всеобхватна,
по-чиста и от утирнна река
любов струи в зениците ти - златни
светулки, озаряващи нощта.

Владетелко на властна, древна сила,
на свят красив ориснице добра,
в усмивката каква искра си скрила,
каква магия - в крехката ръка?!

Съдбата ли куража ти предрече,
или животът сам го изкова?!
По стъпките ти сякаш крачи вечност
и мъдрост диша в твоите слова.

Ти имаш всичко - с две ръце ти давал
Творецът дарби, обич, хубост, чар...
Вълшебнице, какво ли ми остава,
какъв за теб да бъде моя дар?!

На този ден, за празника ти пращам
по свежата зора букет лъчи,
по вятъра - венец от птици златни
и наниз бял от цъфнали мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...