19 июн. 2012 г., 11:02

Подарък

974 0 6

                         на Катерина

Вълнуваща, дълбока, всеобхватна,
по-чиста и от утирнна река
любов струи в зениците ти - златни
светулки, озаряващи нощта.

Владетелко на властна, древна сила,
на свят красив ориснице добра,
в усмивката каква искра си скрила,
каква магия - в крехката ръка?!

Съдбата ли куража ти предрече,
или животът сам го изкова?!
По стъпките ти сякаш крачи вечност
и мъдрост диша в твоите слова.

Ти имаш всичко - с две ръце ти давал
Творецът дарби, обич, хубост, чар...
Вълшебнице, какво ли ми остава,
какъв за теб да бъде моя дар?!

На този ден, за празника ти пращам
по свежата зора букет лъчи,
по вятъра - венец от птици златни
и наниз бял от цъфнали мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...