Jun 19, 2012, 11:02 AM

Подарък

  Poetry
973 0 6

                         на Катерина

Вълнуваща, дълбока, всеобхватна,
по-чиста и от утирнна река
любов струи в зениците ти - златни
светулки, озаряващи нощта.

Владетелко на властна, древна сила,
на свят красив ориснице добра,
в усмивката каква искра си скрила,
каква магия - в крехката ръка?!

Съдбата ли куража ти предрече,
или животът сам го изкова?!
По стъпките ти сякаш крачи вечност
и мъдрост диша в твоите слова.

Ти имаш всичко - с две ръце ти давал
Творецът дарби, обич, хубост, чар...
Вълшебнице, какво ли ми остава,
какъв за теб да бъде моя дар?!

На този ден, за празника ти пращам
по свежата зора букет лъчи,
по вятъра - венец от птици златни
и наниз бял от цъфнали мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...