Jun 19, 2012, 11:02 AM

Подарък

  Poetry
990 0 6

                         на Катерина

Вълнуваща, дълбока, всеобхватна,
по-чиста и от утирнна река
любов струи в зениците ти - златни
светулки, озаряващи нощта.

Владетелко на властна, древна сила,
на свят красив ориснице добра,
в усмивката каква искра си скрила,
каква магия - в крехката ръка?!

Съдбата ли куража ти предрече,
или животът сам го изкова?!
По стъпките ти сякаш крачи вечност
и мъдрост диша в твоите слова.

Ти имаш всичко - с две ръце ти давал
Творецът дарби, обич, хубост, чар...
Вълшебнице, какво ли ми остава,
какъв за теб да бъде моя дар?!

На този ден, за празника ти пращам
по свежата зора букет лъчи,
по вятъра - венец от птици златни
и наниз бял от цъфнали мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...