12 nov 2007, 9:07

Подарък

  Poesía
1.2K 0 5

Помниш ли

нощите на поляната?

Там, където лежахме с часове

и се опитвахме да преброим звездите.

Историите ни за тяхната съдба.

И пръстите ни как се сливаха,

снежинка образуваха.

 

Помниш ли,

следобедите на камъка,

вперили поглед в червеното небе?

С умиление пред красотата,

със сълзи ни се пълнеха очите.

А дали, ако знаехме, че предвещават

Вятъра, който ни промени,

дали всички щяхме да седим на онзи камък?

 

 

Помниш ли,

колко много бяхме?

Как без умора играехме по цели дни?

Колко смях и прегръдки си раздавахме?

Как около нас само любов вирееше...

Нима в рая сме израснали?

 

Там се научих на усмивка,

прегръдки да раздавам

и в помощ да се отзовавам.

Вие ми показахте пътя на сърцето. 

Сега през всичко минавам,

но сърцето не губя.

То спомен е от Вас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...