Подарък
Помниш ли
нощите на поляната?
Там, където лежахме с часове
и се опитвахме да преброим звездите.
Историите ни за тяхната съдба.
И пръстите ни как се сливаха,
снежинка образуваха.
Помниш ли,
следобедите на камъка,
вперили поглед в червеното небе?
С умиление пред красотата,
със сълзи ни се пълнеха очите.
А дали, ако знаехме, че предвещават
Вятъра, който ни промени,
дали всички щяхме да седим на онзи камък?
Помниш ли,
колко много бяхме?
Как без умора играехме по цели дни?
Колко смях и прегръдки си раздавахме?
Как около нас само любов вирееше...
Нима в рая сме израснали?
Там се научих на усмивка,
прегръдки да раздавам
и в помощ да се отзовавам.
Вие ми показахте пътя на сърцето.
Сега през всичко минавам,
но сърцето не губя.
То спомен е от Вас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
Радвам се че сте го харесали. 
