bagunko (Ели)
23 12
12.11.2007 г., 9:07 ч.

Подарък  

  Поезия
986 0 5

Помниш ли

нощите на поляната?

Там, където лежахме с часове

и се опитвахме да преброим звездите.

Историите ни за тяхната съдба.

И пръстите ни как се сливаха,

снежинка образуваха.

 

Помниш ли,

следобедите на камъка,

вперили поглед в червеното небе?

С умиление пред красотата,

със сълзи ни се пълнеха очите.

А дали, ако знаехме, че предвещават

Вятъра, който ни промени,

дали всички щяхме да седим на онзи камък?

 

 

Помниш ли,

колко много бяхме?

Как без умора играехме по цели дни?

Колко смях и прегръдки си раздавахме?

Как около нас само любов вирееше...

Нима в рая сме израснали?

 

Там се научих на усмивка,

прегръдки да раздавам

и в помощ да се отзовавам.

Вие ми показахте пътя на сърцето. 

Сега през всичко минавам,

но сърцето не губя.

То спомен е от Вас!

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??