7 ene 2009, 20:37

Подарък 

  Poesía » Otra
661 0 9

 

 

Подарък

 

В дългата вечер, когато сама

напразно очаквам да дойде сънят,

а той лъкатуши по път заледен,

от коледни песни и смях упоен...

Когато със сребърна четка снега,

рисува ефирни дантели в нощта,

на пръсти щом тръгне краткият ден

и кротко задреме градът уморен...

Тогава изгрява вълшебна звезда,

желания сбъдва, твори чудеса,

надежда ни носи за бъдните дни

и подарък - крила за мечти, за мечти...

 

 

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??