7.01.2009 г., 20:37

Подарък

942 0 9

 

 

Подарък

 

В дългата вечер, когато сама

напразно очаквам да дойде сънят,

а той лъкатуши по път заледен,

от коледни песни и смях упоен...

Когато със сребърна четка снега,

рисува ефирни дантели в нощта,

на пръсти щом тръгне краткият ден

и кротко задреме градът уморен...

Тогава изгрява вълшебна звезда,

желания сбъдва, твори чудеса,

надежда ни носи за бъдните дни

и подарък - крила за мечти, за мечти...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...