7 янв. 2009 г., 20:37
Подарък
В дългата вечер, когато сама
напразно очаквам да дойде сънят,
а той лъкатуши по път заледен,
от коледни песни и смях упоен...
Когато със сребърна четка снега,
рисува ефирни дантели в нощта,
на пръсти щом тръгне краткият ден
и кротко задреме градът уморен...
Тогава изгрява вълшебна звезда,
желания сбъдва, твори чудеса,
надежда ни носи за бъдните дни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация