7 янв. 2009 г., 20:37

Подарък

951 0 9

 

 

Подарък

 

В дългата вечер, когато сама

напразно очаквам да дойде сънят,

а той лъкатуши по път заледен,

от коледни песни и смях упоен...

Когато със сребърна четка снега,

рисува ефирни дантели в нощта,

на пръсти щом тръгне краткият ден

и кротко задреме градът уморен...

Тогава изгрява вълшебна звезда,

желания сбъдва, твори чудеса,

надежда ни носи за бъдните дни

и подарък - крила за мечти, за мечти...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...