7 янв. 2009 г., 20:37

Подарък

953 0 9

 

 

Подарък

 

В дългата вечер, когато сама

напразно очаквам да дойде сънят,

а той лъкатуши по път заледен,

от коледни песни и смях упоен...

Когато със сребърна четка снега,

рисува ефирни дантели в нощта,

на пръсти щом тръгне краткият ден

и кротко задреме градът уморен...

Тогава изгрява вълшебна звезда,

желания сбъдва, твори чудеса,

надежда ни носи за бъдните дни

и подарък - крила за мечти, за мечти...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...