Подарък
В дългата вечер, когато сама
напразно очаквам да дойде сънят,
а той лъкатуши по път заледен,
от коледни песни и смях упоен...
Когато със сребърна четка снега,
рисува ефирни дантели в нощта,
на пръсти щом тръгне краткият ден
и кротко задреме градът уморен...
Тогава изгрява вълшебна звезда,
желания сбъдва, твори чудеса,
надежда ни носи за бъдните дни
и подарък - крила за мечти, за мечти...
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
