Подарък
В дългата вечер, когато сама
напразно очаквам да дойде сънят,
а той лъкатуши по път заледен,
от коледни песни и смях упоен...
Когато със сребърна четка снега,
рисува ефирни дантели в нощта,
на пръсти щом тръгне краткият ден
и кротко задреме градът уморен...
Тогава изгрява вълшебна звезда,
желания сбъдва, твори чудеса,
надежда ни носи за бъдните дни
и подарък - крила за мечти, за мечти...
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
