26 may 2024, 7:24  

Подарък

  Poesía
492 0 0

       П О Д А Р Ъ К

 

На Стилияна Николова – Стили

 

Браво Шампионке, Голяма Лъвице!

Ти си най-динамичната на килима,

мечта за много ще е, да са ти вице,

имаш потенциала, да бъдеш непобедима!

 

Самата ти структура позволява,

да подчиняваш на центробежните сили устрема,

в съчетание с Духовния ти Вътрешен Пламък,

Българската ти кръв предава на уредите горещите чувства.

 

Горе главата! Бъди себе си!

Вярвай докрай и ще побеждаваш,

на цяла България с тебе е Кредита,

във Париж ти върни ѝ го подпечатан със Слава!

 

                                     -&-

 

P.S. Мисля, че текстът си заслужава

вниманието на композиторите,

съчетанието на нотите с думите Синергия Нагнетява,

нека,те бъдат най-важните ни кредитори.

 

25.05.2024г.гр.Свищов

 

        П Р А Й Д Ъ Т Н А Л О В

 

НА ВСИЧКИ ЛЪВИЦИ В ОТБОРА,

НА ЛЪВИЦИТЕ ТРЕНЬОРИ

И ВСИЧКИ ЛЪВИЦИ ЗАД КАДЪР

 

Браво,Браво,Бравосимо

за компактната ви сплотеност,

Шампиони сте Вие Всичките,

Диктаторки на Световна Модерност.

 

Медалите с труд огромен износили,

но родили ги с Ослепителен Блясък,

за цяла България с чест и почести,

цяла Европа отново вий стряскате.

 

Българският Дух живее чрез вас във Вечното Време,

Господ е Българин и Ний ще Пребъдем,

Вие сте Парадигма,как в ръце да се вземем,

за да получаваме все такива Златни Присъди.

 

Горе главите,Париж ви очаква,

всички ще стискаме палци за вас,

танцувайте все така красиво,нежно,нахакано,

концентрирани и спокойни бъдете в Звездния Час!!!

 

Да живее България!!!

 

Поздрави лични,горещи от дядо ви лъв!!!

 

25.05.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...