6 jul 2012, 10:00

Подарък, пак в писмо 

  Poesía
501 0 1

Искам, сине, днес да те прегърна

по мъжки. Както всъщност подобава.

Не, няма да успея да се върна.

Ти за това недей се огорчава.

 

С приятели навярно ще празнуваш?

Ще вдигнеш с тях шестнайстия си тост...

Аз петнайсет тоста ще сънувам,

а този ще е в мисълта ми гост.

 

Различни пожелания днес нямам:

бъди достоен - както досега,

и отстоявай в битката голяма

завета на любящия баща!

 

Бъди като скалите здрав и нека

душата ти е птица и лети,

но съхрани във полета човека

и сбъдвай съкровенните мечти.

 

Когато се завърна, да, тогава

прегръдката си топла ще ти дам.

Честити Рожден Ден Сине!... Наближава

салюта на душевния ми храм.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??