Подарък, пак в писмо
Искам, сине, днес да те прегърна
по мъжки. Както всъщност подобава.
Не, няма да успея да се върна.
Ти за това недей се огорчава.
С приятели навярно ще празнуваш?
Ще вдигнеш с тях шестнайстия си тост...
Аз петнайсет тоста ще сънувам,
а този ще е в мисълта ми гост.
Различни пожелания днес нямам:
бъди достоен - както досега,
и отстоявай в битката голяма
завета на любящия баща!
Бъди като скалите здрав и нека
душата ти е птица и лети,
но съхрани във полета човека
и сбъдвай съкровенните мечти.
Когато се завърна, да, тогава
прегръдката си топла ще ти дам.
Честити Рожден Ден Сине!... Наближава
салюта на душевния ми храм.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
