Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
11 oct 2014, 19:59

Подарък за дома и за душата 

  Poesía » Otra
925 1 10

 

                                                                на приятелките ми Роси, Ани и Нели

 

 

                                                                    "А как бих искал с някого да разговарям,...
                                                                     кафе да му варя и в болките му да се вслушвам".
                                                                                                                           Борис Христов

 

 

Ще ти сваря кафе. Ще поговорим.
Ще си подхвърлим две-три дребни клюки.
Прозорците широко ще отворим
да чуем улицата как писука.

 

Съседът как с теслата си припява -
ще трополи до мръкнало навярно.
По главната как втурва се стремглаво
една червена лъскава пожарна.

 

Ще се оплача от мъжа си. Ти от своя.
Ще ги оплюем с обич и с усмивка.
Ще срещнем неочаквани завои
на дъното на чашите, в мътилката.

 

Цигара ще запаля. Ще ме смъмриш
за този безобразен вреден навик.
И няма да усетим как се стъмни,
ще помълчим, за времето забравили.

 

До пътната врата ще те изпратя
с подарък за дома и за душата -
усмихващите думи на приятел
и две бурканчета домашно сладко.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • усмихващите думи на приятел
    и две бурканчета домашно сладко...
    Нели, разочарова ме ! Като прочетох домашно и веднага си помислих нещо по-така... алкохолно (например), а ти домашно сладко.
    Прекрасен и забавен стих ! Поздрави !
  • Винаги съм се чудила на чия поезия ми напомня поезията на Нели Вангелова. Сега си давам сметка, че тя е всъщност женският вариант на Борис Христов! Любими са ми и двамата и препрочитам с удоволствие, поздрав!
  • Благодаря! След дългото ми мълчание просто напомням, че съм жива!
  • "Ще ги оплюем с обич и с усмивка" ей тук как ме досмеша... щото си е баш тъй
    Натъпкан с топлинки и откровеничета стих.
  • Душата ми се стопли.Колко малко
    му трябва на човек да е щастлив.
    Една мелодия,две думи от приятел,
    усмихнат изгрев да напомня че си жив...

    Благодаря за удоволствието,Нели!
  • Уютно ми стана!!!
  • "...усмихващите думи на приятел
    и две бурканчета домашно сладко."
    Поздравления за посвещението, излъчващо топлота и светлина!
  • Чисто по женски – топло,задушевно...
  • "и две бурканчета домашно сладко."

    За дома и душата е!
    Много хубаво стихотворение, Нели!
  • Чудесно посвещение!
Propuestas
: ??:??