Подарък за дома и за душата
на приятелките ми Роси, Ани и Нели
"А как бих искал с някого да разговарям,...
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам".
Борис Христов
Ще ти сваря кафе. Ще поговорим.
Ще си подхвърлим две-три дребни клюки.
Прозорците широко ще отворим
да чуем улицата как писука.
Съседът как с теслата си припява -
ще трополи до мръкнало навярно.
По главната как втурва се стремглаво
една червена лъскава пожарна.
Ще се оплача от мъжа си. Ти от своя.
Ще ги оплюем с обич и с усмивка.
Ще срещнем неочаквани завои
на дъното на чашите, в мътилката.
Цигара ще запаля. Ще ме смъмриш
за този безобразен вреден навик.
И няма да усетим как се стъмни,
ще помълчим, за времето забравили.
До пътната врата ще те изпратя
с подарък за дома и за душата -
усмихващите думи на приятел
и две бурканчета домашно сладко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
