19 sept 2010, 11:14

Подарък за Клоуна по случай имения ми ден 

  Poesía
897 0 13

 

 

 

(защото няма да е пълен празникът ми,

 ако не подаря някому нещо)


 

В преплетената същност на нещата

удавих уморената си безтегловност,

ще те живея, мой живот, ще те живея –

предай това на Клоуна!

 

Кажи му, как зад неговата уж-усмивка,

сълза от чистата му същност виждам

и ако иска жив и истински да бъде,

един е начинът – да ме погледне във очите.

 

За каменната чаша разкажи му,

за спастрените две-три шепи вино,

в които е забравената преболяла мъка

и бисерна надеждата искри в червено.

 

Е, хайде! Намери го! Разкажи му!

И после нека ослепей от погледа ми!

Той се опита да обърне пирамидата,

но ще ми плати за туй със обич доживотна!

 


Бургас, 17 септември '2010

 

 

 

 

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??