Подарък за Клоуна по случай имения ми ден
(защото няма да е пълен празникът ми,
ако не подаря някому нещо)
В преплетената същност на нещата
удавих уморената си безтегловност,
ще те живея, мой живот, ще те живея –
предай това на Клоуна!
Кажи му, как зад неговата уж-усмивка,
сълза от чистата му същност виждам
и ако иска жив и истински да бъде,
един е начинът – да ме погледне във очите.
За каменната чаша разкажи му,
за спастрените две-три шепи вино,
в които е забравената преболяла мъка
и бисерна надеждата искри в червено.
Е, хайде! Намери го! Разкажи му!
И после нека ослепей от погледа ми!
Той се опита да обърне пирамидата,
но ще ми плати за туй със обич доживотна!
Бургас, 17 септември '2010
© Соня Емануилова All rights reserved.
