(защото няма да е пълен празникът ми,
ако не подаря някому нещо)
В преплетената същност на нещата
удавих уморената си безтегловност,
ще те живея, мой живот, ще те живея –
предай това на Клоуна!
Кажи му, как зад неговата уж-усмивка,
сълза от чистата му същност виждам
и ако иска жив и истински да бъде,
един е начинът – да ме погледне във очите.
За каменната чаша разкажи му,
за спастрените две-три шепи вино, ...