Направо във десeтката улучи
стихът, отдалечен от толкоз време!
Не зная аз, но как така се случи,
че юноша безгрижен съм, на стреме.
И пак вървя, и вятъра все гоня
по улици, пътеки и площади,
и странно тротоарите напомнят
руслата на сърдечните каскади.
От фибрите на моето начало
за първи път днес ритъмът се губи
в сърцето ми от обич наболяло
и влюбено отново до полуда. ...