Подарък за рождения си ден
Направо във десeтката улучи
стихът, отдалечен от толкоз време!
Не зная аз, но как така се случи,
че юноша безгрижен съм, на стреме.
И пак вървя, и вятъра все гоня
по улици, пътеки и площади,
и странно тротоарите напомнят
руслата на сърдечните каскади.
От фибрите на моето начало
за първи път днес ритъмът се губи
в сърцето ми от обич наболяло
и влюбено отново до полуда.
И хубаво е... Стихове пак пиша...
Дали това е чудото от Бога?
Че млад съм и щастлив, и неизлишен,
и струва ми се, всичко че ще мога!
01.11.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
